Странджа
Странджа – мистичната планина на траките
Планината Странджа е най-мистичната и най-екзотичната българска планина, която винаги е привличала вниманието със своите светилища, богата праистория и приказно красива природа. Древното ѝ име е Παρορία – „гранична планина“.
Ако днес тя е най-рядко населеният район на България, някога е обитавана от тракийски племена, които изграждат в нея своите каменни обсерватории и светилища, извършват жречески ритуали и орфически мистерии, добиват мед и злато, гадаят по вино, мед и мляко. В ранното Средновековие, благодарение на Григорий Синаит, Странджа става център на исихазма, в който се възпитават български духовници като Теодосий Търновски и Ромил Видински.
Странджа е наричана и Ноевият ковчег на Европа, тъй като е съхранила растителни видове нот епохата на терциера преди повече от 60 милиона години. При последния ледников период планината е била пощадена от заледяване, затова единствено тук на територията на целия Европейски съюз се срещат Странджанската зеленика, наричана символ на Странджа, както и Странджанският чай, наричан още Кримски чай. Наред с Мурсалския чай, той е оцелял от последната ледена епоха и е защитен в Червената книга на България.
Прохладните дъбови гори на Странджа планина, китните странджански селца, родили някога нестинарските танци, мраморни светилища и менхири на хиляди години, местни ферми за манов мед, биволи и пъстърва, и природа, в която няма промишленост и замърсители, а животът е обикновен и чист, както преди 100 години.
Само в тази мистична планина се среща Странджанският дъб благун. Благодарение на него и неговата медена роса пчелите добиват прочутия Странджански манов мед, който е с регистрирано защитено наименование за произход по схемите за качество на Европейския съюз. Мановият мед е с високи вкусови качества и доказани лечебни свойства.
Гробницата на богинята Бастет в Странджа планина недалеч от Малко Търново
Според съществуващите сведения гробницата на богинята Бастет се намира на територията на България, в планината Странджа. Според съществуващите легенди и сведения богинята Бастет или наричана още богинята-котка е била красива египетска царица. Според източници тя е дъщеря на богът на слънцето Ра и на богинята на любовта – Хатор, но други твърдят, че нейни родители са Озирис и Изида.
Според преданията, богинята Бастет покровителства котки – както домашни, така и диви. Тя била добра и целомъдрена към децата и жените. Тя се е смятала за пазител на огнището, олицетворяващо хармонията в семейството, любовта и взаимното разбирателство. Богинята-котка покровителствала от болести, нещастия и зли сили. Жените, които имали трудности при зачеването, се обръщали за помощ към Бастет и много скоро след това зачевали и раждали здраво потомство. Според вярванията богинята-котка общува с човечеството и до днес, чрез котките на земята.
Много хора твърдят, че гробницата на Бастет има силно енергийно излъчване и мощна енергийна защита. Предполага се, че това е причината, поради която все-още никой не е допуснат вътре.
В някои писмени източници се споменава, че енергията на самата богиня охранява мястото и че ще допусне онзи, който е достигнал високо ниво на духовно развитие и носи в себе си чиста душа.
Според някои учени и изследователи, в гробницата на Бастет, която се намира в планината Странджа има писмени източници, в които са описани всички древни събития, случили се 2000 г. преди да бъдат оставени там. Но за да бъде мистерията още по-вълнуваща, се твърди, че в писанията е посечено и бъдещето за 2000 години напред. Всъщност, това е потвърдено от самата Ванга.
Именно, според българският феномен – Ванга, тайната на гробницата ще се разкрие на човечеството, само тогава, когато е необходимото духовно ниво, за да му се даде това знание.
Езотериците вярват в хипотезата, че предметите, които се намират заедно с богинята в гробницата са с извънземен произход.
Тракийско мегалитно светилище – Беглик таш
Удивителното тракийско светилище, известно като “Беглик Таш”, се счита за най-старото открито мегалитно светилище в югоизточна Тракия и по Черноморското крайбрежие. След провеждане на археологически разкопки, се потвърдждава, че на това място е имало активна човешка дейност още през края на бронзовата епоха (XIII век пр.Хр.).
Светилището се състои от централна част и два кръга от по-малки структури около нея, общата им площ е около 6 дка. Интересното е, че големите скални късове са частично обработени от човешка ръка и са монтирани на място, а каменните плочи и блокове са подредени по уникален начин. На плоските скали са изсечени каменни кръгове, вани и “Маркови стъпки”.
От самото начало на разкопките през 2003 година, са били открити материали, които са безспорен факт за функционирало дълго време тракийско светилище. Открити са и доказателства, че обектът представлява култов комплекс с прилежащи помещения. Това откритие надминава очакванията на археолозите и добавя нови измерения към разбирането на историята и ценностите на тракийското наследство в региона.
Култов комплекс местност “Мишкова нива”
Култовият комплекс в местността “Мишкова нива” край Малко Търново е проучен през 1981 – 1983 г. в рамките на експедиция “Странджа” под ръководството на доцент доктор Петър Делев и професор Александър Фол. Състои се от куполна гробница, могилен некропол, римска villarustika (селска вила, имение), крепост на върха Голямо Градище и рудници в подножието му.
Римската вила представлява неголямо укрепление с неправилна правоъгълна форма. Разкрити са фрагменти от крепостна стена, градена от ломен камък на кал. Входът е оформен като коридор, с монументален мраморен праг с дупки за осите на двукрила врата. Открита е фрагментирана строителна и битова керамика, предмети от метал и камък, парчета от стъклени съдове, много металургични шлаки. Намерена е и сребърна монета на Валериан. Материалите се отнасят към римската епоха и късната античност.
Уникално тракийско светилище, представляващо комплекс от врязани в скалата кръгове – малки и големи, изпъкнали и вдлъбнати, поединично и в групи и издълбани кръгли басейнчета. В западния край на местността се намира природен феномен с формата на гъба, на върха има басейнче, а в основата „провиралище“ (процеп) за изчистване от греховете. Магнетичният скален ансамбъл е свързан със слънчевия култ и е посветен на Бога-Слънце. На това място древните траки, са извършвали своите мистични ритуали и жертвоприношения.
